Магистър по Социология от СУ: Най-големият ни проблем е демографско-образователен
Публикувана бе следващата ранглиста PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на извънредно нежелано място – 54-о от общо 77 страни, участващи в проучването (мястото се дефинира съгласно резултатите по четене, само че и в класациите за математика и науки, страната ни не се показва цветущо). Министерството на образованието и науката огласи данни, съгласно които от 60 хиляди първокласници през актуалната образователна година, 20 хиляди мъчно приказват български език.
Най-големият проблем на модерна България не е нито корупцията, нито правосъдната система, нито ниските приходи на забележителна част от популацията, нито даже административната тежест върху бизнеса (макар последното единствено по себе си да е сериозен проблем). Най-големият проблем е демографско-образователен. И се показва в следните параметри:
Ниска раждаемост, респективно в бъдеще – непълен брой стопански дейни хора, които да обезпечават все по-големия дял стопански неактивни. При тази ниска раждаемост се усилва делът на тези, които имат усложнения с формалния език в България. Като разследване от предходното можем да чакаме, когато днешните първокласници станат на 15 години, мястото на България в PISA да падне още (освен в случай че не се вкара ефикасна държавна политика за консолидиране на учениците от малцинствата в българската просветителна система), което значи, че в един по-следващ миг българският трудов пазар ще е тотално неконкурентен в интернационален проект. Дори и българското учебно заведение да успее да запълни „ празнотите ” в подготовката на възпитаници от други етноси и те да не отпадат прибързано от просветителната система, това не взема решение главния проблем – резултатите даже и на учениците от болшинството не са приемливи, в резултат на към този момент хроничната съсипия в българското обучение.
Или, казано по-просто: Първо, няма хора, разбери, и второ, огромна част от наличните „ не стават ”.
Не ме разбирайте неправилно. Корупцията, административната тежест и недъзите в правораздаването не трябва да бъдат подценявани като проблеми. Само че те не попречиха на България да усили четири пъти своя Брутният вътрешен продукт от 1997 г. до момента. А това, което за в бъдеще може да „ препъне ” икономическия ни напредък, са точно демографията и образователно-квалификационния ценз на популацията.
Преди към година и половина бе оповестено едно маркетингово изследване измежду българския бизнес. В него 40% от интервюираните представители на части компании са декларирали, че биха поемали повече поръчки (което значи по-високи обороти), в случай че разполагаха с повече служащи и чиновници. Само че от кое място да ги намерят? В България всеки, на който му се работи, към този момент има работа (някои даже повече от една). Безработните в общия случай не имат даже обикновени трудови умения и привички.
Като страната с най-нисък стандарт в Европейски Съюз, България още не е задоволително привлекателна за трудова миграция от други държави-членки, а процедурите за импорт на работна ръка от страни отвън Европейски Съюз не са осъвременени, съгласно сегашната обстановка на трудовия пазар.
Но е е единствено това. Функционалната неначетеност (според класацията PISA към този момент години наред към 40% от 15-годишните български възпитаници са функционално неграмотни) не е проблем единствено на стопанската система, това е проблем и на националната сигурност. Функционално необразованите жители не са просто в тежест на обществените служби, а в един миг се трансформират и в опасност. От немай къде, работодателите се принуждават да наемат даже такива хора, задоволително е те да са физически и клинично здрави. И тогава тези чиновници се трансформират в непрекъснат риск – за себе си, за сътрудниците си, за обществото. Представяте ли си какво значи наемането на хора, които не могат да научат указания за противопожарна сигурност? А какво става, когато такива хора се озоват на основни позиции в администрацията?
Единственото решение е нараснала раждаемост и усъвършенствано обучение. Като двете политики могат да бъдат взаимно свързани. Например, учебното заведение да поеме част от разноските на фамилията по децата – храна, униформи, образователни такъми, екскурзии, спорт, летни и зимни лагери, „ зелено учебно заведение ” и т. н. да бъдат „ безвъзмездни ” за ученика и неговите родители, т. е. да се покриват от бюджета за обучение. Така родителите ще бъдат финансово облекчени и биха могли да се решат да имат повече деца.
Естествено, реализирането на сходна промяна изисква доста пари – доста повече, в сравнение с в този момент се отделя за обучение.
Мащабите на една сериозна просветителна промяна не могат да бъдат разказани в рамките единствено на една публикация. Но отнякъде би трябвало да се стартира.
Смяна на метода на финансиране
Трябва да се промени самата философия на финансиране на образованието. Средствата, които страната отделя („ парите следват ученика ”) не просто би трябвало да се усилят, а те да образуват единствено половината от сумите, които влизат в просветителната система. Другата половина следва да дойдат от частния сектор – дуално образование, дарения, спонсорство, данъчни облекчения. Да се насърчи просвета на ново отношение към училището – даряването на средства за обучение да се трансформира във въпрос на авторитет и чест за всеки по-заможен български жител, а от своя страна, да търси благоприятни условия за предложение на съответно и конкурентно възнаграждение на учители и учебен личен състав.
Автор: Димитър Петров - магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски ”; и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет ”.
Карикатура: Ивайло Цветков
Инфо: www.trud.bg
